Илия Цанов
| Илия Цанов | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Народен представител в: УС I ОНС II ОНС IV ОНС III ВНС | |
| Илия Цанов в Общомедия | |
Илия х.Томакев Цанов е български адвокат, политик, един от водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България.
Известен преди Освобождението и като Илийчо ефенди, той участва като адвокат в процеса срещу заловените Ботевите четници (Русе, 1876) и успява да замени смъртните им присъди със заточение.
Той е външен министър по време на Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Илия Цанов е роден във Видин на 15 юли 1835 г. в семейството на чорбаджи Тома(ки) Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род Шишманови). Той е по-голям брат на политика Найчо Цанов.
Илия Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените участници в Ботевата чета и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев – брат на войводата, със заточение[1].
След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на Временното руско управление. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I обикновено народно събрание (1879), II обикновено народно събрание (1880 – 1881), IV обикновено народно събрание (1884 – 1886) и III велико народно събрание (1886 – 1887).
През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в Цариград. От 1884 до 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов.[2] На тази длъжност участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 г.
След идването на Стефан Стамболов на власт, той е арестуван и заедно с Петко Каравелов е хвърлен в затвора, делото му е обругано, а заслугите му към България – отречени. След като бива освободен от затвора, се връща към адвокатската професия, но е твърде болен за да работи активно. Налага се да разпродава бащините си ниви, за да издържа семейството си.[3]
Илия Цанов умира като бедняк в София на 14 март 1901 г.[1] IX Обикновено народно събрание решава да бъде погребан на държавни разноски и на погребението да присъстват всички народни представители.
| „ | За Видин и окръга му и за чисто българските земи в Македония България е готова да пожертва и последния си гражданин. | “ |
негови думи, казани по повод австрийките предложения за териториални компенсации на Сърбия преди Сръбско-българската война | ||
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Елена /Лена/ Илиева Катранова; Кена Илиева Сарафова; Зора Илиева Димитрова; Вана Илиева Бичева и Радан Илиев Цанов[4]
Признателност
[редактиране | редактиране на кода]
Почетен граждани на град Видин и общината – Общински съвет Видин 04.10.2016 г.[5]
Улица на негово име в гр. София.
По поръчка на Висшия адвокатски съвет скулпторът Бойко Джакерски изработва паметни плочи с барелефа на Илия Цанов, които са поставени в София пред Националното бюро за правна помощ и в Русе пред административната част на Историческия музей - бившият конак, където са се провели съдебните процеси през 1876 г. срещу Ботевите четници.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Проф Д-р Палангурски, Милко. Слово. сп. Адвокатски преглед 2014/4
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Княжески указ № 10 от 30 юни 1884 г.
- ↑ Висш адвокатски съвет. В памет на Илия Цанов
- ↑ Henn Sarv. Илия Хаджитомакев Цанов
- ↑ Почетни граждани на град Видин и общината през 2016 г
| |||||||||||||||
|
